Category: Философия

1 Този, който живее под покрива на Всевишнияи пребъдва под сянката на Всемогъщия,2 той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,Бог мой, на Когото се уповавам.“3 Бог ще те спаси от капана на ловецаи от смъртоносна напаст.4 С перата Си ще те покриеи под крилете Му ще се скриеш;щит и закрила е […]

Крахът на Големите Надежди, ако се абстрахираме от вътрешните икономически противоречия на индустриализма, бе заложен в индустриалната система още с нейните основни психологически предпоставки: 1) че смисълът на живота е В щастието, с други думи, в максималното удоволствие, определяно като задоволяване на всяко желание или субективна човешка потребност (радикален хедонизъм); 2) че егоизмът, себичността и […]

Посветено на всички, които ще кажат: «Това не се отнася до мене!». — Кой си ти? — попита го Дяволът… — Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред […]

Да бъдеш или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш… И толкова… И в тоя сън изчезват душевният ти гнет и всички болки, измъчващи плътта ни. Такъв завършек — […]

Какъвто е в Божия промисъл и какъвто хилядолетия го е схващала поезията и мъдростта на народите, човекът е дарен със способността да се радва на някои неща, дори когато те не му носят полза, дарен е с орган за прекрасното. Духът и сетивата винаги в равна мяра са съпричастни към човешката радост от прекрасното и […]

Окото на Заратустра бе съгледало един момък, който отбягваше срещата с него. И когато една вечер той бродеше самин из планините околовръст града, наречен „Пъстра крава“, ето че съзря този юноша, както седеше опрян на дънера на едно дърво, насочил морен взор в долината. Заратустра хвана дървото, до което седеше младежът, и рече тъй: — […]

Не възприемам границите, не ме побират явленията, задушавам се. Дълбоко, кървящо да преживееш това напрежение — ето кой е вторият дълг. Разумът се приспособява, търпелив е, харесва му играта; но сърцето се бунтува, презира игрите, тясно му е и се втурва да разкъса мрежите на нуждата. Да покоря земята, водата, вятъра, да победя пространството и […]